Какво прави един иначе наглед свестен човек да вярва и говори неща, които не му подхождат?

Как става така, че дори високо образовани, четящи и мислещи хора, да се поддадат на евтини и популистки тези?

Как е възможно видимо морално компроментирани личности да успяват да завладеят емоциите на тълпите и да ги поведат в своята посока?

Как бих могъл да намаля риска за самия себе си да изпадна в подобна ситуация? А дали вече не съм попаднал там?

На тези и други подобни въпроси отговаря Густав Льо Бон в книгата си „Психология на тълпите“.